Красимир Георгиев перевел мои краткостишия на болгарский
Владимир Монахов В четыре строки В четири реда
Красимир Георгиев
„В ЧЕТЫРЕ СТРОКИ”
Владимир Васильевич Монахов (р. 1955 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ЧЕТИРИ РЕДА
*
С бронз снагата си обхванах,
вечни почести избрал,
но от мен герой не стана –
тежичък материал!
*
В горския гъстак вилня топор
и настана пустота край нас,
но отчаяно държи отпор
бледен лист от най-последен храст!
*
На пост пред вечността огъваш крак
и чакаш, после други те подменят
и чуваш: драска като мишка пак
там пролетното земно наше време!
*
Бог плачеше и стихове четеше
по руски, мъката в глаголи заглушил.
Тъй на сърцето болката чертаеше,
перцето на душата ни спасил.
Ударения
В ЧЕТИРИ РЕДА
*
С бро;нз снага;та си обхва;нах,
ве;чни по;чести избра;л,
но от ме;н геро;й не ста;на –
те;жичък материа;л!
*
В го;рския гъста;к вилня; топо;р
и наста;на пустота; край на;с,
но отча;яно държи; отпо;р
бле;ден ли;ст от на;й-после;ден хра;ст!
*
На по;ст пред вечността; огъ;ваш кра;к
и ча;каш, по;сле дру;ги те подме;нят
и чу;ваш: дра;ска като ми;шка па;к
там про;летното зе;мно на;ше вре;ме!
*
Бог пла;чеше и сти;хове чете;ше
по ру;ски, мъ;ката в глаго;ли заглуши;л.
Тъй на сърце;то бо;лката черта;еше,
перце;то на душа;та ни спаси;л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Монахов
В ЧЕТЫРЕ СТРОКИ
*
Бронзу вечного покроя
на себя примерил я,
но не вышло мне в герои –
слишком тяжек матерьял!
*
В гуще леса погулял топор,
и теперь здесь встала пустота,
но дает отчаянно отпор
палый лист с последнего куста!
*
Ты на посту у вечности стоишь
И ждешь, когда тебя другие сменят,
И слышишь, как скребется, словно мышь,
Весеннее земное наше время!
*
Бог плакал и читал стихи по-русски,
томление в груди глаголом заглушив.
Ведь сердца боль – полоска жизни узкая,
спасает всё на пёрышке души.
http://www.stihi.ru/2010/01/20/1340
---------------
Руският поет, писател и публицист Владимир Монахов (Владимир Васильевич Монахов) е роден на 1 май 1955 г. в гр. Изюм, Харковска област. Завършва факултета по журналистика при Иркутския държавен университет (1983 г.). Публикува поезия, проза и есеистика в списания, алманаси и антологии като „Русский верлибр”, „Сквозь тишину”, „Литературная учеба”, „Мансарда”, „Арион”, „Футурум АРТ”, „Крещатик”, „Сибирь”, „Ренессанс”, „Иркутское время”, „Илья”, „Российский колокол”, „День и ночь”, „Юность”, „Дети РА”, „Журнал Поэтов”, „Нестоличная литература”, „Бег времени.Иркутск”, „Жанры и строфы современной русской поэзии” и др. Кореспондент на в. „Восточно-Сибирская правда” (1982-2002 г.), вицепрезидент на Пушкинското общество в Братск и член на Международното Пушкинско общество (1996 г.), главен редактор на програма при телерадиокомпания „Мы” в Братск (2002-2005 г.), член на обществения съвет „Илья-Премия”, член на редколегията на алманах „45 параллель”. Главен редактор е на сайта „Братск. орг”. Член е на Съюза на руските писатели. Автор е на книги с поезия и проза, сред които „Второе пришествие бытия” (1993 г.), „Правда лица” (1993 г.), „Да-ди-да-ль” (1996 г.), „Заросли бесконечного” (1996 г.), „Путь поэта” (1997 г.), „Человек человеку – рифма” (1997 г.), „Это я, господи” (1998 г.), „Негосударственный человек. Этюды неконструктивной созерцательности” (1998 г.), „Эпоха снегопада” (1999 г.), „Вымысел правды” (2000 г.), „Инакомыслящий глагол” (2000 г.), „Путешественник” (2001 г.), „Пятьдесят пять” (2006 г.), „На обочине дороги” (2009 г.), „Мёртвая книга мёртвых” (2009 г.), „Время повзрослело” (2010 г.) и др. Носител е на национални и международни литературни награди. Живее в гр. Братск, Иркутска област.
